Вестник нов технически авангард - брой 6 (79/467), декември 2007 г.

Художеството да се правят машини


    Навършиха се 150 години от първия патент за изобретение на българин - факт колкото известен навремето, толкова и забравен днес. Известен, защото още през същата онази 1857 г., когато е издаден патентът, възрожденският учител и обществен деец Сава Филаретов, в брой 330 от 25 май в "Цариградски вестник" поднася едно необичайно: "Известие за едно усъвършенствование в механиката, което направил в Париж един българин, Николай Ст. Тошкович".

    Ето част от автентичния текст: "Тия дни ний прочетохме това радостно за нас известие - по-напред във французките вестници, а после и в един от най-разпространените руски журнали, който се издава в С. Петербург - "Отечестеенныя записки", за 1857, отдел Успехи естественных наук. Мислим, че нашите съотечественици ще се зарадват не по-малко от нас за това нещо, което прави чест и хвала за българското име, на българските природни дарования. Среди новите известия по художествата най-първото място занимава сега едно замечателно усъвършенствование, което преди няколко дена направи в Париж един млад и даровит българский механик, който се е учил изпървен в С. Петербургский технологический институт, после е получил диплом и е познат за член от обществото на селското хозяйство в Южната Россия. Този българин е Николай Стефанович Тошкович, родом от Калофер. Това достопочтенно семейство живее в Одесса и е доста известно на нашите, които са ходили татък: защо сякий е находил у тях братско сърце и истинно утешение. Николай Ст. Тошкович от онази година насам се нахожда в Париж и се учи там художеството: как се правят машините, които действуват с пара".
    Във втората част на съобщението, колкото и невероятно да звучи, С. Филаретов подробно изяснява предпоставките и необходимостта от усъвършенстването, предложено от Тошкович и икономическия ефект от него: "... ще потрябват тогаз не 100 оки въглища, а само 82". Той определя като „най-голямата мъчнотия за сичките фабриканти и механици тази част на машината, която се нарича "Парно бутало".
    За изобретенията на Николай Тошкович се знае много повече, отколкото за самия него. Няма дори негова снимка. Не е известно кога е роден, умира около 1893 г. в Одеса. Учен
    Има два патента, издадени от френското патентно ведомство за изобретения. Първият от 1857 г. - в съавторство с френския механик Франсоа Жерар - за система бутало с бутални пръстени с регулируем натиск и втори, от 1859 г. - самостоятелно - за гребен винт с двойно действие. В Париж през април 1860 г. завършва и ръкописа си "Практически записки по параходите". Това изследване, системен научен труд със завидна широта и дълбочина, е направено по време, когато 92% от световното корабоплаване е ветроходно. Той ползва литература на френски, английски и руски език, познава основополагащите трудове в областта на корабните двигатели и цитира пряко петнайсетина монографии и статии. Споменава 180 имена, преобладаваща част от тях на изобретатели. Тошкович се отнася критично и многократно спори с най-големите тогава европейски авторитети по парното задвижване на кораби. Авторът на ръкописа добре познава тогавашното състояние в научни области като: теорията на абстрактните течности, теорията на вълнението, теорията на движението на гребния винт, диференциалното и интегралното смя-тане. Прозорливо оценява голямата роля на математиката за развитието на науката и техниката.

    Родолюбец

    Първото пряко свидетелство за присъствието на Н. Тошкович в Одеса след 1860 г. е кондиката на Българското книжовно дружество (БКД), днес Българска академия на науките. Той е един от 22-мата видни одески българи, поканени за участие във важните организационни събрания на 7 и 11 декември 1868 г., когато "разгледа се на последен път проекта на устава". Неговият подпис е в края на кондиката, която е съхранила категоричната воля на "синца едногласно към това толкова важно и полезно за Българският народ предприятие". Той подписва и протокола на събранието на 17 септември 1869 г. в Одеса, когато 211 одески българи вземат решение за участие в учредителното събрание на БКД, (25 септември 1869 г. в Галац).
    Друго доказателство са спомените на Димитър Ангелов - участник в Ломското съзаклятие (1867-1868 г.), избягал от заточение в Мала Азия, скрит в руски параход. В Одеса той се среща с Н. Тошкович, който тогава (септември 1869), като "главен инженер и началник [на] мастерски в Одеса, му помага да се обучи в "механические мастерских" и да стане локомотивен машинист.
    От баща си Стефан Тошкович Николай наследява (1870 г.) един препис на "История славянобългарска". Съзнавайки историческата стойност на ръкописа той веднага уведомява за него проф. Марин Дринов. През 1871 г. видният историк пръв в науката съобщава за безценния документ: "Наший просветен съотечественик, Н. С. Тошкович ми каза, че у него се намирал друг един препис от същото Паисиево списание, препис, който той получил като най-драгоценно наследие от отца си...". Този екземпляр влиза в историографията с името "Тошковичев препис". По него през 1885 г. в полския град Люблин руският учен полковник А. В. Лонгинов прави първото печатно издание на Паисиевата история и тя става достъпна вече за всеки читател. Въз основа на това Лонгиново издание, т.е. по Тошковичевия препис, през 1893 г. в Търново излиза първото печатно издание на български език на една от най-великите български книги.
    Н. Тошкович е дългогодишен и активен член (известно време и заместник-председател) на Одеското българско настоятелство (ОБН) - обществено-политическа и благотворителна организация на българските емигранти в Одеса от 1854 г. до края на ХIХ в.
    Наред с прякото участие в подготовката за основаването на БКД и непосредственото съдействие за подпомагане на българските емигранти в Русия, той оказва морална и материална подкрепа на Атанас Узунов и Димитър Благоев, включва се активно в привличането на бесарабските българи за участие в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. и в купуването на екипировка за опълченци от Одеса и Одеска губерния. Особено ценна е помощта с пари и оръжие, която дава лично на Христо Ботев през лятото на 1875 г., когато поетът е в Одеса със задача да привлече Филип Тотю за водач на чета и да осигури материална подкрепа за планираните чети и бъдещото въстание в България. Има сведения, че са се познавали отпреди. Макар и известен с яростното си отрицание към българските богаташи в чужбина, за това семейство Ботев никога не се е отзовавал лошо.
    През ноември 1885 г., в делегация на ОБН, той се среща с генерал-губернатора на Одеса, за да предложи да се организира отдел "Червен кръст", който да изпраща помощи в България, необходими след Сръбско-българската война.
    Непосредствено след смъртта му неговата съпруга изпълнява завещанието и изпраща до кмет-ството на Калофер преписа на Паисиевата история, заедно с екземпляр от нейното второ Лонгиново издание, поместено в том XVI на "Записки Императорского Одесского Общества Истории и Древностей" Междувременно придружителното писмо на г-жа Тошкович и екземплярът от Лонгиновото издание (1893 г.) се изгубват безвъзвратно, но Тошковичевият препис, оцелял по чудо, се съхранява като ценен паметник на българската култура в кабинета по история в училище "Христо Ботев", Калофер. Вероятно ръкописът "Практически записки по параходите" и откритото вече за историците шкафче с надпис "Ръководство и планове по механиката, подарени от Николая Степановича Тошков на Висшето училище", са изпратени в България според същото завещание.

nta2007_06_09_01.jpg
nta2007_06_09_02.jpg